ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus)
1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s’habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от;
2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада;
3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява);
4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски;
5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома;
6. m. възстар човек, старец; дядо;
7. m. воен., разг. ветеран;
8. f. стара жена, баба;
9. m.pl. разг. старите (за родителите);
10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел);
11. f. зоол. зеленушка (риба). ◊    Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. ◊    ~ jeu позната шега; ~ comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un ~ de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.