гл., мин. св. деят. прич. гранѝчил 1. border (с on), be bounded (с by), be contiguous (с to), border, touch (с -); ~ на изток (и пр.) с be bordered/bounded on the east (etc.) by; ~ непосредствено с adjoin, be conterminous with; have a common border/boundary with; ~ с река abut on a river; моята нива граничи с неговата our fields abut;
2. прен. border, verge (с on); това граничи с безумие it borders/verges on insanity, it is next door to madness.