f. (du lat. bucca “joue”, puis “bouche”)
1. уста; respirer par la ~ дишам през устата;
2. отвор, отвърстие; ~ d’aération вентилационен отвор;
3. дуло;
4. геогр. устие;
5. вход в залив или в проток;
6. прен. гърло;
7. вкус; il a une fine ~ той има изтънчен вкус; vin long en ~ вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en ~ вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne ~ пазя най-доброто за накрая; s’enlever les morceaux de la ~ лишавам се от залъка си заради някого; dépense de ~ разход за храна; ouvrir la ~ говоря, отварям си устата; de ~ à oreille от уста на уста; ~ cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la ~ du métro вход на метрото; la ~ d’un volcan кратер на вулкан. ◊    avoir toujours un mot , une chose sur la ~ повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; ~ à feu оръдие, топ; fine ~ чревоугодник, гастроном; cela fait venir l’eau à la ~ от това на човек му потичат лигите; être dans la ~ de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite ~ цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la ~ à qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la ~ de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la ~ à qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори.