м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV – ХVI в.), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс. // прил. ренеса̀нсов, ренеса̀нсова, ренеса̀нсово, мн. ренеса̀нсови.