изнена̀дваш, несв. и изнена̀дам, св.
1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го с желанието си да следвам.
2. Кого. Появявам се внезапно, неочаквано. Изненадах ги, когато си брояха парите. – изненадвам се/изненадам се. Изпитвам изненада.