загрубя̀ваш, несв. и загрубѐя, св.
1. За повърхност, кожа на тялото и др. – от нежен ставам груб. Ръцете ѝ загрубяха от тежката работа.
2. Прен. За душа, сърце, реч – ставам груб. На фронта сърцето му загрубя.
загрубя̀ваш, несв. и загрубя̀, св.; какво. Правя да стане груб. Вятърът беше загрубил лицето му. Животът загруби душата му.