част. Разг.
1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? – Ей тук. Откъде купихте прасковите? – Ей от онова магазинче. Ей го и татко!
2. За привличане на вниманието вместо обръщение или за подсилване на обръщение. Ей, защо вземаш от тухлите? Ей, момче, не чуваш ли, че те викат? • Ей сега. Много скоро, съвсем скоро. Идваш ли? – Ей сега, само да заключа. Тук ли е Мария? – Ей сега излезе.
междум. Разг.
1. За изразяване на раздразнение, недоволство, досада. Ей, омръзна ми да те слушам!
2. За израз на съжаление. Ей, изтървахме я! Ей, жалко!
3. При присъединяване към констатация за израз на учудване, изненада. Без малко щяхме да изтървем влака! – Ей, и какво щяхте да правите после!