I.м
1. langue f; обложен ~ langue chargée; възпаление на ~а мед glossite f; покажете си ~а! tirez la langue!
2. (подвижна част на механизъм) (~ на камбана) battant m; (на обувка) languette f ◊  на ~а ми е avoir un mot sur la langue (sur le bout de la langue); avoir qch sur le bout de la langue; ~ът му се преплете la langue lui a fourché; прехапвам си ~а se mordre la langue; работи ми ~ът (устат съм) avoir la langue bien pendue (bien affilée); ~ът кокали няма, ала кокали троши un coup de langue esr pire qu’un coup de lance.

II. м (реч) langue f, langage m; чужд ~ langue étrangère; славянски ~ langue slave; литературен ~ langue littéraire; поетически ~ langue poétique; вестникарски ~ langue de journal (de journaliste); живи езици langues vivantes; мъртви езици langues mortes; разговорен ~ langue parlée; langue courante; роден ~ langue maternelle; ~ът на глухонемите le langage des sourds-muets; ~ът на цифрите la langue des chiffres ◊  държа остър ~ parler sans ménager ses paroles.

III. м жп aiguille f de changement (de voie); алгоритмичен ~ langage m algorithmique; дескрипторен ~ langage m descripteur; ~ за паралелно програмиране langage concurrent; ~ за програмиране langage de programmation.