дѝва, дѝво, мн. дѝви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек – който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц – с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен. • Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина. • Дива кокошка. Яребица. • Дива свиня. Глиган. • Див петел. Опърничав, неразбран човек.