мн. деду̀кции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи. // прил. дедуктѝвен, дедуктѝвна, дедуктѝвно, мн. дедуктѝвни. Дедуктивен метод. // същ. дедуктѝвност, дедуктивността̀, ж.