впрѝмчваш, несв. и впрѝмча, св.
1. Какво. Вкарвам в примка. Впримчих коня.
2. Прен. Кого. С хитрост или сила успявам да принудя някого да извършва нещо неприятно, трудно. Впримчиха ги в работа. – впримчвам се/впримча се. 1. Омотавам се, вплитам се.
2. Прен. Сам се вкарвам в нещо трудно, неприятно. Впримчих се, без да се усетя, в тая главоболна работа.