ска̀рваш, несв. и ска̀рам, св.; кого. Предизвиквам свада, кавга между познати, близки или приятели; смразявам. Скарах ги така, че години наред не си проговориха. – скарвам се/скарам се. 1. На кого. Карам се еднократно. Скараха ѝ се, че е закъсняла.
2. С кого. Преставам да съм близък; смразявам се, спречквам се, сдърпвам се, разсърдвам се. Скараха се за половин декар лозе. // същ. ска̀рване, ср.