прѐчиш, мин. св. прѐчих и пречѝх, мин. прич. прѐчил и пречѝл, несв.
1. Стоя така, че не позволявам да се вижда или да се минава. Преча на движението.
2. На кого/на какво. Не позволявам да се осъществява нормално някаква дейност. Телевизорът ми пречи да чета.