I. adj
1. външен; повърхностен; ~ use мед. външна употреба; for ~ application only само външно (за лекарство); ~ combustion engine тех. двигател с външно горене; ~ examiner външен екзаминатор;
2. външен (за политика, търговия и пр.); чуждестранен, чужд; ~ evidence юрид. странични доказателства; things ~ to our sphere неща извън (чужди на) нашата среда (сфера);
II. n pl
1. външност, външна страна; външни белези (части);
2. външни обстоятелства; прен. несъществени (маловажни, второстепенни) неща; to judge by ~s съдя от външността, съдя по това, което се вижда.