I. adj
1. (след притежателно мест. или родителен падеж на същ.) свой, собствен; he is his ~ worst enemy той сам си е най-големият враг; my time is my ~ сам разполагам с времето си; he is his ~ man сам си е господар; after o.’s ~ heart (soul) близък по сърце; ~ goal сп. автогол;
2. роден; ~ brothers (sisters) родни братя (сестри);

II. n собственост, притежание; to come into o.’s ~ получавам, вземам си своето, това, което ми се полага, влизам в правата си; заемам подходящо място, получавам признание; to hold o.’s ~ държа се на положение, не отстъпвам; справям се, не се излагам; не губя сили (за болен); to have nothing of o.’s ~ нямам си нищичко; гол съм като пушка; • on o.’s ~ разг. самостоятелно, на собствени разноски (отговорност), на своя глава; my ~ мили (като обръщение); his ~ ост. близките му; to get o.’s ~ back  разг. отмъщавам си за обида, връщам си го тъпкано; реванширам се; to tell s.o. his ~ ост. казвам някому истината в очите; to come into o.’s ~ получавам шанс да се докажа, да покажа на какво съм способен;

III. v
1. притежавам, имам, държа, владея;
2. признавам (се); to ~ a child припознавам дете; to ~ s.o. as o.’s brother припознавам някого за свой брат; to ~ s.o.’s sway подчинявам се на някого; to ~ o.s. beaten (guilty) признавам се за бит (виновен); to ~ up разг. признавам си откровено; I ~ up to it признавам, че го извърших; • to ~ it попадам на следа, надушвам следа (ловен израз).