гл., мин. св. деят. прич. можа̀л и могъ̀л 1. (в състояние съм) can, be able (to), be in a position (to); доколкото ~ as far as I am able, to the utmost of my capacity, as best I can; не ~ вече да раждам be past child bearing; не ~ да го понасям/гледам I hate the very sight of him; не ~ да не I cannot but, I can’t help (c ger.); не ~ да не го спомена I cannot for(e)go mentioning it; не ~ да не му вярвам I cannot but believe him, I can’t help believing him; не може да не се признае there is no denying it, there is no getting round that; не можеше да се каже какво ще се случи there was no saying what might happen; правя каквото ~ (при дадени лоши условия) make the best of it, make the best of a bad bargain/job;
2. (позволение) can, may; можете да вземете която книга искате от моите you are welcome to any of my books; отриц. need not, needn’t; не може (забрана) must not; така не може that won’t do, that will never do; that won’t pass;
3. (вероятност) may; може и да е така that may (well) be the case; не може да бъде that’s impossible, not really; that beats the Dutch! well, I’m a Dutchman! не може да не be bound to; той не може да не дойде he’s bound to come;
4. (съмнение) can, may; кой може да бъде? who can it be?;
5. (съгласие) I don’t mind; искате ли още една чаша? ­ може will you have another glass? I don’t mind if I do.