гл., мин. св. деят. прич. мирѝсал 1. (помирисвам) smell (и с at);
2. (изпускам миризма) smell (на of) give out a smell, have an odour; (неприятно и силно) stink, reek (на of); (изпускам специфична миризма) be redolent (на of); дъхът му мирише his breath smells, he has a bad/foul breath; мирише ми на I can smell, there is a smell of; мирише на влага it smells damp; мирише на хубаво/лошо/кисело и пр. it smells good/bad/sour etc.; розите миришат хубаво roses smell sweet; • мирише на убийство there is murder in the air; на такова ми мирише that’s what it looks like.