ср., -на̀ 1. name; (название) appellation; в ~то на закона in the name of the law; викам някого по ~ call s.o. by name; галено ~ pet name; да не ми е ~то Х, ако I’m a Dutchman if; давам ~ на name; известен съм под ~то go by the name of; изкарвам ~ на някого nickname s.o.; имотът е на мое ~ the property is in my name; моминско ~ maiden name; на ~ Петър called Peter, Peter by name; назовавам по ~ mention by name; нека да наричаме нещата със собствените им ~на let us call things by their proper names; let us call a spade a spade; ние си говорим на ~ we call each other by our Christian names; носим едно и също ~ we both bear the same name, he/she is my namesake; нося ~то на дядо си be named/called after o.’s grand-father; нося ~то си от take o.’s name from; остава ми ~ be nicknamed, the name sticks; от ~то на жена ми on behalf of my wife, on my wife’s behalf; попълвам с трите ~на write down o.’s full name; собствено, бащино и фамилно ~ full name; собствено ~ proper/Christian/given/first name; forename; фамилно ~ surname, family name, last name;
2. (известност) reputation, name; излиза ми ~ have/get a bad reputation/name; създавам си добро ~ make a good name for o.s.; win/make o.s. a name; тук той се ползва с добро ~ he is of good report here; учен с ~ renowned scientist, scientist of repute; човек с добро ~ a man of high repute, a reputable man;
3. noun, substantive.