f. (lat. scolast. quinta essentia, trad. gr. pemptê ousia “cinquième essence”)
1. квинтесенция, най-важното, най-същественото; най-пречистена течност от нещо;
2. филос., ост. петият елемент (етера), добавен към четирите елемента (стихии) на Емпедокъл.