щастлѝва, щастлѝво, мн. щастлѝви, прил.
1. Който изпитва щастие. Щастлив човек.
2. Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Щастливо време.
3. Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка. // нареч. щастлѝво. Засмя се щастливо. • Роден под щастлива звезда. Роден с късмет.