ща̀бът, ща̀ба, мн. ща̀бове, (два) ща̀ба, м.
1. Управление на отделна войскова част – полк, дивизия и др. Щабът на трета армия.
2. Прен. Сградата, както и екипът на такова управление.
3. Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници. // прил. ща̀бен, ща̀бна, ща̀бно, мн. ща̀бни. • Генерален щаб. Спец. Централен орган на върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.