седѝш, мин. св. седя̀х, мин. прич. седя̀л, несв.
1. Намирам се в неподвижно състояние, при което туловището е опряно върху нещо със задната си долна част. Седя на стола.
2. Намирам се на определено място, прекарвам времето си. Цял ден седях вкъщи и четох.
3. Прен. Занимавам се с нещо, стоя. Седя на тая задача от много време, но не мога да я реша.
4. Проявявам се, държа се. Седи мирно! • Седя в сянка. Не се оценяват достатъчно качествата ми, пренебрегван съм. • Седя като на игли/тръни. Очаквам да се случи нещо неприятно. • Седя на/над главата (на някого). 1. Прекалено се грижа за някого или го контролирам.
2. Дотягам на някого с присъствието си при изпълнението на нещо. • Седя по турски. Седя със скръстени и прибрани крака. • Седя със скръстени ръце. Разг.
1. Бездействам, нищо не правя.
2. Нищо не предприемам.