измъ̀чена, измъ̀чено, мн. измъ̀чени, прил.
1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер.
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед.
3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех.
4. Прен. За творческо произведение – сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.