гризѐш, мин. св. грѝзах и гриза̀х, мин. прич. грѝзал и гриза̀л, несв.
1. Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене. Обича да гризе кокали. Стига си гризал тоя твърд хляб!
2. Прен. Какво/кого. Разяждам, измъчвам, гнетя. Съвестта ме гризе. Болката ме гризе, не ми дава спокойствие. – гриза се. Разг. Само мн. Взаимно си причиняваме неприятности, караме се, дебнем се, преследваме се. Постоянно се гризат. // същ. грѝзане, ср.