I. adj
1. възприет чрез слуха, слухов; ~ witness свидетел, който казва, че е чул нещо;
2. казан на ухо, таен; ~ confession тайна изповед пред свещеник;
3. мед. ауракуларен, ушен; който се отнася до сърдечното ухо; на вид като долната част на ухото; ◊ adv auricularly;
II. n pl бот. пера, покриващи ухото на птица.