ѝмаш, несв.
1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета. – имам се. Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. – има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари! – има ме (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не. • Да имаш да вземаш. Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш. • Имам вземане-даване (с някого). Разг. Имам някакви отношения. • Имам дебела глава. Разг. Инат съм. • Имам думата. Аз казвам какво ще стане. • Имам на сърце. Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам. • Имам предвид. Съобразявам се с нещо, с някого. • Имам перо. Умея да пиша, да съчинявам. • Имам сметка. Имам интерес, изгода. • Имам сърце. 1. Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция. • Уста имам, език нямам. Не обичам да споря, да се разправям.

---

мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.