гл.
1. (с уста) blow, breathe; (с духало) blow, fan; ~ на ръцете си blow/breathe on o.’s fingers; ~ огъня да се разпали blow on the fire to make it blaze; ~ с духало blow the bellows;
2. (за вятъра) blow; духа, не духа, ще изляза да се разходя blow high, blow low, I’ll go out for a walk; духа силен вятър a high wind is blowing, it is blowing hard;
3. (има течение): духа ми I feel a/the draught; • гоня тоя, що духа be on a fool’s errand, go on a wild goose chase, beat the air, plough the sands; за тоя що духа all for nothing; парен каша духа the burnt child dreads the fire; once burnt/bitten, twice shy.