n
1. необходимост, потребност, нужда; принуда, принуждение; by (from, out of) ~ по необходимост, по принуда; of ~ по необходимост; неизбежно; to bow to ~ приемам (отстъпвам пред) неизбежното; to be under the ~ of doing s.th, to be compelled by ~ to do s.th принуден съм да направя нещо; to make a virtue of ~ приемам неизбежното и го извършвам с охота, независимо дали ми харесва или не; doctrine of ~ филос. детерминизъм; a case of absolute ~ форсмажор; ~ is the mother of invention нуждата учи човека; in case of ~ в случай на нужда; is there any ~? нужно (необходимо) ли е?
2. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа необходимост, жизнена необходимост;
3. нужда, бедност, нищета, мизерия; to be in dire ~ в крайна нужда съм.